Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната,
превърна в мъже...
Деца,
в затегната примка
на черно въже,
без радост,
без играчка в ръце,
само с хвърчилата
изгубени
в раздрано оловно
небе..
Те бяха деца
на войната,
изкривеното
нейно лице,
позора,
срама на земята,
и днес ,
които останаха живи
са вече зрели мъже...
Но с ужасния спомен,
с кошмара в сърце
могат ли истински ТЕ
да бъдат щастливи...?

Дейзи Патън