Не ме е страх
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни
и оловен дъжд...
Не ме е страх
от думите
хапливи
на злобно-
спорещия
с мен...
Не ме е страх
от странника,
почукал
на вратата
за къшей хляб
в злочестия си ден...
От близкия се плаша,
от кръвния роднина...
Стари рани
душата ми
все още има
и болката й нивга
не отмина...

Дейзи Патън