В студена тъма,
на есенна вечер
кръжат
над дърветата
птици,
преди бъдния
полет в нощта..
За раздяла
часът е дошъл,
за прощаване
с родния край,
за бягство от
вятъра зъл...
Далечният юг
ги зове.
Ще литнат те
в необятното
синьо небе
и никой
няма да знай,
и никой
не ще разбере,
че птиците плачат,
когато за сбогом,
над гнездата си
пърхат с криле...

Дейзи Патън